Днес казах на Маргарита : "Виж , Маг, днес ще търсим нещо специално. Не знам какво е и къде точно ще го търсим, но излизаме!"
Тя, милата, след няколко неуспешни сесии от въпроси, успя да изкопчи само, че ще е подарък за мене си и че най-вероятният начин да го намерим е всъщност... то да ни намери.
Та така де. Започна се наш"та разходка из калния център на Добрич (моля,ударението на "и", ей така - за кеф). Първо до поликлиниката, където момичето имаше час за преглед, а мен ме объркаха за майка й (да, Маг, беше твърде голям удар за мен, за да ти го споделя) и където дъждът най-коварно реши да ни изненада. Стоейки на тесния вход на болницата, най-накрая събрахме смелост и героично излязохме под казаните вода, които се изливаха от небето. Но аз, нали съм гадна шопинг-маниачка и знам всички магазини наизуст, се сетих, че точно ей там - да бе ей там - вдясно има магазин за чанти и чадъри. И така стигаме до точка две от плана за този постинг (ми да, аз и план си правя, че иначе забравям) : случайният чадър! Купих си чадър. Така отстраних еднo от нещата, които можеха да ми попречат да изпълня програма-максимум за деня, а именно - намиране на "специалното".
Учудващо е наистина, как който търси - намира! Е, не съм сигурна то колко е искало да ме намери, но аз исках. Специалното нещо. Не очаквай да ти кажа какво е. Омръзна ми да споделям възторга си от нещо с някого и той да ми отвърне с едно "пф" или "ъ!"...
Бях доволна. Факт.
Останалата част от деня и последвалата вечер не предложиха нищо по-интересно от късния (,но вечен!) спор, как точно е правилно да се каже: "клечки за уши" или "тампони за уши" ?! Накрая дойде и компромисът - еми 50:50 - "клечки с тампони за уши"... Дааа да, и на мен ми звучи идиотски. Както и да е.
Прибрах се преди точно 49 минути и реших да седна с една чаша "3 в 1" и да си попълня малко блог-а.
Сега седя с една ябълка и пак си попълвам блог-а - изядох я. Мисля да ида до кухнята, да изхвърля огризката и да си лягам... О боже! Какво е това хартиено чудовище, което виси на ламперията!!?!
А да, това е Полинчо! Новият приятел на сестра ми (не гледай тъпо, тя е на 7 и половина). Направен от 2 салфетки и половин бял лист, както тя ми уточни по-рано - жалко, че я слушах толкова разсеяно.Лека нощ, Полинчо!
Така.. Започнах да говоря на неодушевени предмети.
Може би е време да лягам. Но нека си пожелая нещо преди сън...
Нека някой намери своето специално нещо в мен. Ако не е твърде нахално. Благодаря.

в момента обстрелвам специалното нещо в кавички с поглед и го душа .. ммм