Това е то! Най-накрая се довлече тая шматлива есен.
Всяка година я врънкам маалко по-рано да дойде, а тя все не ще - дърпа се. Обикаля, оглежда, пресмята, чака... и накрая от няма накъде идва и при мене. Поне носи подаръци - дъжд,мъгла,хлад,а аз им се радвам като малко дете и се правя, че не виждам по лицето й колко й е досадило.
Радвам й се! Като паднал от дървото орех: щастлив , че не са го намерили малките диваци и не са го счупили безсърдечно с камък.. или още по-лошо - с крак! Нападали са листата и са го завили с "шарен юрган" и той глупакът все си се радва.Че нали това е единствената му надежда - скрит е, на топло е, а догодина не се знае - може и ново дърво да покара от него.
Много ми е близък по душа завалията орехът..Нищо,че до преди малко си чупех орехи (поне по съвременен начин -с орехотрошачка,ако съществува изобщо такава дума) и лакомо нападах  единственото им съкровище - ядките. Избивах без жалост събратята си, та сега чак ми е лошо от мазнината в месото им. Добре, че съм интровертен характер, иначе досега да съм "накъртила" на всички. Срещай ме по-рядко и ще си по-щастлив, вярвай.
А за "сезонът в ре минор" - добрее, досаднико! Плагиат съм. Другарят Пришвин да не се сърди. Да не се сърдят и другарите от "Одисей". Точка.
Секунда да отида до пианото и да чуя ре-то. Това е моята нота! Това е и моят сезон. Дано само след поредната есен орехът в мен да не бъде изгнил или още по-страшно  - изсъхнал...




"...Окапалите листа вече замирисаха на медени питки.
  Печурките оредяха, но затова намеря ли,
 нахвърлям се като ястреб, бера и чак тогава се сещам,
 че бях се врекъл: видя ли, най-напред да им се полюбувам
 и после да ги режа.

 Пак се врекох и пак забравих."

                                 /Откъс от "В ранен предутринен час", М.Пришвин/

Един поздрав и от мен за есенните "Мъртви листа"...
http://www.youtube.com/watch?v=IAMy_hivbtk&mode=related&search=

Добре дошла тук :)

Благодаря. :-)

Прекрасен сезон! Колко се радвам, че прочетох нещо впечатляващо!Благодаря!

zari :-)
Тук, в блога си, съм точно боса и есента малко ми дойде като помощ, че да не остава горкичкият без нито един постинг.

P.S.: Aйде по чорапки, не боса...

нямаше ли една сива книжка с негови разкази?:)

дали не... Стиховете на Пришвин не зависят особено от цвета на корицата на книжката, за разказите не знам ;)

са есенни и анималистични в сива книжка със златен кант на издание "отечетсво":))